Един от най-добрите съвременни майстори на гъдулка, познат на всички любители на Българската народна музика, у нас и в чужбина.
Роден на 14 август 1949 година в град Камено област Бургаска. Илю Димитров е самоук майстор.
Творческият му път като лютиер започва в 1973 -74 година, когато прави първите си гъдулки за Арнаудов и М. Маринов в оркестъра на БНР.
Старателно след многобройни опити подобрява корпосната структура на гъдулката с изчистена и геометрична линия, която е позната в изработката на цигулка, за да постигне най - добро звучене и лекота на инструмента, променя дебелината на резунансната дъска и въвежда различната дълбучина на корпуса.
С помощта на своя приятел гъдулар Цвятко Жеков усъвършенства строя й.
Прекрасната оценка за работата си, която получава от професор Ст. Чапкънов го укуражава да продължи в търсенето на все по – нови и по - нови идеи за усъвършенстване на инструмента.
Изцяло ръчна изработка. Права с универсален строй – ла ми ла, ми си ми, ла ми сол ре, три или четири струнни, неговите гъдулки са уникални по звучене и предпочитани от редица изявени гъдулари, защото всяка от тях е създадена като се имат в предвид индивидуалните изисквания и умения на музиканта - бил той професионалист, любител или ученик.
Предпочитан материал за изработката на корпуса - акация и черница, за резонансната дъска смърч и ела.
През 40 годишната си творческа дейност, създава инструменти звучащи в оркестрите на БНР, ДФА"Филип Кутев", АНПТ"Странджа", ФА" Чинари", ФА"Загоре", ФА"Тракия", ФТА"Варна", ДМПИ-Пловдив, СМУ- с.Широка лъка, НУФИ"Ф.Кутев"- гр.Котел, ДЮФА "Българче" - гр.Велико Търново и още много музикални училища в страната, фолклорни школи и формации у нас и в чужбина.
Актуална информация за творчеството и изявите на Илю Димитров може да получите на:
Илю Димитров - майстор лютиер на българска гъдулка
НАГРАДИ:
Първо място на "ПЪРВИ НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА МАЙСТОРИТЕ НА НАРОДНИ ИНСТРУМЕНТИ"- АЕК ЕТЪР гр. Габрово
Грамота от ФОРУМ НА МАЙСТОРИ ЛЮТИЕРИ В ИТАЛИЯ
СПЕЦИАЛНО ФОРКЛОРНО ПРЕДАВАНЕ В ТОКИО ЗА ИЗКУСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ
