ПЪТУВАНЕ В МИНАЛОТО: КРЕПОСТТА РУСОКАСТРО
Средновековната крепост Русокастро се намира на 30 км. от Бургас в покрайнините на днешното селце Русокастро, Община Камено. Тя бе открита едва преди десетина години и все още не е проучена изцяло. Със сигурност обаче се знае, че допреди 600 години Русокастро е била най-могъщият страж на границата ни с Византия. На това място Средновековна България е удържала последната си военна победа преди да падне под турска власт. През 1332 г. цар Иван Александър разгромява край Русокастро войските на византийския император Андроник ІІІ. Дебелите крепостни стени и високи кули пазят спомена за варварски нашествия и кръвопролитни битки. Името на древната крепост идва от червените скали, от които е изградена. Откритите глинени статуетки близо до нея са доказателство, че в праисторическата епоха тук съществувало едно от най-ранните светилища в Европа. Археолозите са датирали останките от V в.пр.Хр. Тогава най-вероятно е било изградено и първото укрепително съоръжение срещу нашествия на варварските орди.
Военачалникът избрал мястото за крепостта, е бил блестящ стратег, категорични са историците. Русокастро е издигната върху непристъпен хълм, от който може да се контролира цялата околност до хоризонта. Откъдето и да се зададе войска, тя няма как да остане незабелязана. Затова и крепостта е имала славата на непревзимаема цитадела. Дебелината на оцелелите крепостни стени е между 2 и 2,5 метра. Те са опасвали около 15 дка площ. Археолозите са открили голям културен пласт от Първото българско царство - цели жилищни квартали, военни съоръжения и обществени сгради, които доказват, че по това време Русокастро вече е бил център с изключително значение, убедени са археолозите. До момента са разкрити основите на крепостните стени, вътрешната крепост, наречена цитадела и помещение, което някога е било кула. Разкрити са и основите и на сграда, използвана за живеене, както и много керамични съдове, използвани в бита. От огромната порта с две врати е оцеляла само лявата половина и според експертите тя няма друг аналог у нас. Портата е била украсена допълнително с решетки, наречени катаратки, които са падали отгоре, за да пресекат вражеските набези. Според археолозите Русокастро може да се състезава по значимост с Перперикон. Мястото е уникално поради факта, че средновековната крепост е изградена върху древно тракийско светилище и векове наред е контролирала стратегически кръстопът между Северна и Южна България. На самия вход на крепостта са открити ниши, датирани от 8 в.пр.Хр. Те са били използвани от траките като подноси на дарове за боговете.
Смята се, че самата крепост е била изградена през V в. на стратегическа височина – природен феномен. Уникалното местоположение давало възможност да се контролират най-важните пътища в Североизточна Тракия - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. За първи път името на крепостта Русокастрон се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.
На 18 юли 1332 г. Русокастро става сцена на грандиозна битка, завършила с разгромяваща победа на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник. Вражеските войски са разбити, но един век по-късно идва и краят на славата на Русокастро.
Непревземаемата крепост е разрушена до основи при османските походи през 1443 г. Тя е една от най-големите крепости в Югоизточна България, която в периода ІХ-Хвек охранява старобългарската граница Еркесия.
В крепостта се намирал манастира „Св. Георги”, още в V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. беше възстановена манастирската църква „Св.Георги Победоносец”.
Крепостта и светилището се намират на висок хълм на 3 км северно от селото. Край него от три страни обикаля река Русокастренска. Крепостта е на най-високата част на хълма и до нея се стига по обиколен черен път или по изсечена в скалите пряка пътека от юг.
2-метрови исполини живели в Русокастрон
Тайнствени исполини, високи около 2 метра, са живели в средновековната крепост Русокастро, която се намира край бургаското село Русокастро. Кои са били тези хора и откъде са дошли остава загадка. За необичайно високия им ръст се разбра преди пет години, когато археолози откриха некропол в подножието на Русокастро. Откритите в него скелети бяха с дължина 1,80 метра. Археолози изчислиха, че ръстът им е бил не по-малък от 1,90 метра, а някои вероятно са били и над 2 метра. Некрополът е датиран от втората половина на ХIII век. Това е времето на унищожителните татарски нападения, след които по българските земи се заселват много кумани и алани. Археолозите свързват неизвестното исполинско племе именно с тях. В сравнение със съвременниците си, те са си истински гиганти. За жалост и куманите, и аланите са се претопили като етнос и днес те нямат чистокръвни наследници. ........
Откриха печат на цар Петър с лика на Христос
2014 г. Уникален печат с лика на Христос отпреди 1000 години бе открит край крепостта Русокастро преди две години. Според археолозите клеймото е принадлежало на българския цар Петър, управлявал от 927 до 969 година. На уникалната находка се натъкнали местни жители от близкото село Желязово. Те открили царския печат, докато копаели в градината си на около 400 метра от крепостта.
„Става въпрос за оловен печат – моливдовул, на българския цар Петър. На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а от другата страна е изобразен българският владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент. Находката е първата, открита в Тракия“, обясни шефът на Регионалния исторически музей в Бургас Милен Николов. При разкопките в крепостта Русокастро са открити и други ценни находки. Освен богатата колекция от монети археолозите са намерили и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура. Находките свидетелстват за голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през IХ-Х в. Подобни апликации на колани, които са често срещани в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост. Проучена бе кулата кладенец в най-ниската част на прохода, която е един от най-монументалните градежи през Средновековието. Дебелината на стените й са цели 2,9 м. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са с петоъгълна форма. Археолозите откриха още една бойна кула с ширина 8,2 м, пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта.
Легендата за болното момче и мраморния камък с надпис „Св. Георги” край Русокастро
Църквата „Св. Георги” има много интересна история. Старо предание разказва как болно момче заспало на една от скалите на хълма с крепостта. В съня му дошъл странник, който му казал да стане, защото лежи на свято място. Посочил му и къде има закопани църковна утвар и пари. Човекът от съня заповядал да се извадят, с част от тях да се построи храм, а с останалите средства момчето да се лекува. Разбирайки за съня, бащата на детето отишъл при местния свещеник – поп Марко. Разбрали се и на другият ден отишли на мястото, посочено от момчето. След като копали известно време, на дълбочина 30 – 40 см. попаднали на мраморен камък с надпис „Св. Георги”. Под него били скрити икона, кандило и златни монети. Бащата дал клетва да изпълни заръките на човека от съновидението. Започнал сам да строи, а постепенно и други местни жители започнали да помагат. Църквата била построена, на 6 май тук се колели курбани, а на следващият ден се играели хора в подножието на хълма. Вероятно построената църква е описания от К. Иречек храм през 1884 г. Именно на мястото й е построена съвременната църква „Св. Георги през 1927-1928 г. от жителите на с. Русокастро. Мястото има особена сила и е било почитано още в древността. На около 20 метра западно от храма, при археологическите разкопки са открити основите на средновековната църква. След 9. ІХ. 1944 г. църквата е изоставена, а инвентарът е разграбен. Един от местните жители дори свалил керемидите й, за да покрие собствената си къща. Не след дълго той се прострелял с ловна пушка. През 2006 г. започна и възстановяване на храма „Св. Георги”
........
Легенда за магическата сила против уроки на водата от аязмото на Русината дупка край Русокастро
Славни и чудати легенди се носят за Русокастренската крепост и района, които пазят и вековните истории за едни от най-значими битки и събития на България. За съжаление обектът все още не се радва на интерес от родни и чужди туристи заради липса на средства за археология през годините и лоша инфраструктура до него. Позапрашената му слава е на път да се възвърне, тъй като през следващите месеци Община Камено ще финансира историческия обект за проучване. Ето и някои от записките на покойната вече Цоня Дражева, която заедно с настоящия директор на РИМ Милен Николов са ръководители разкопките през 2006-2012 година.
За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света”, като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в. Най-силно е историческото присъствие на Русокастро в грандиозна битка на 18 юли 1332 г., завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник.
Много по-рано обаче в подножието на „Големия камък” траките са създали селище с важно значение за икономическите и културни контакти на Одриското тракийско царство и черноморските антични градове – Аполония и Месамбрия. Неговото съществуване се потвърждава от откритите в края на ХІХ и началото на ХХ век многобройни находки: плоча на тракийски конник, монета от електрон (статер), сечена в гр. Кизик, датирана в нач. на V в. пр. Хр., сребърни драхми и тетрадрахми на Аполония Понтийска, Одесос, Маронея от ІІІ-ІІ в. пр. Христа., малко съкровище на бронзови монети на Месамбрия от ІІ в. преди Христа. А над селището се извисявали скалните „топоси” на впечатляващо тракийско светилище, посветено на Бога Слънце и Богинята Майка и тракийския герой-конник „Херос”. Уникалната скала има много причудливи кухини с естествен характер, някои от които са дообработени от траките за извършване на свещените ритуали. При археологическите проучвания през 2006 г. бяха разкрити четири полукръгли ниши, оформени като олтари за извършване на дароприношения.
Два жертвени камъка с изсечени кръгли вани бележат пътя към пещерата, известна днес като „Русината дупка”. В дъното й малко „аязмо” събира стичащата се по стената вода. Преданията разказват за нейната лековита сила и магическа сила против „уроки”. Благодарение на тях и днес се съхранява информацията за тракийското светилище и ритуали, които са се вписали в по-късните християнски символи.
Затова и днес местното население припознава историческото място като „Русин камък” и „Русина дупка”. Академичните обяснения на езиковедите за произхода на името от латинско–средногръцки корен: „Росо”- червен, пурпурен и „-кастрон”- крепост, не са повлияли за запазването на най-разпространеното в народните предания обяснение и до наши дни. Това е връзката със съдбата на мома Руса /Русин камък/ от легендарната история, предавана от поколенията, за любовта на змей горянин, живял в пещера горе в крепостта.
Когато християнството заменило старите култове, на „Големия камък” била построена раннохристиянска църква от V в., чиито основи бяха разкрити при археологическите разкопки. А през ХІ – ХІV в. около църквата възникнал манастир, който носи името на християнския светец-конник - Св. Георги. Възможно е изборът на този патрон да е повлиян от старите свещени символи на тракийското светилище.
Легендата е записана през 50-те години от Никола Проданов, местен краевед, от устата на 86-годишния дядо Марко на самия връх "Русин камък". В нея се разказва как Змеят се влюбил в мома Руса. Рано сутрин, когато Руса ходела за вода на кладенеца, той се превръщал в млад мъж и я причаквал там. Напивал менците й я придумвал да се ожени за него. Но тя имала друго либе и все отказвала. На Гергьовден горе на манастира в старата крепост се виело голямо хоро. В общата веселба и мома Руса играела до своя любим и изведнъж притъмняло, загърмяло. От върха на Големия камък се спуснал змеят, грабнал Руса и я отнесъл в пещерата. Дълго обикаляли нейните близки и се молили на змея да я пусне, а риданията на Руса се чували вечер, когато закъснели пътници минавали по път чак до реката. Тогава бащата на Руса се обърнал за помощ към Св. Георги, който в страшна битка пробол змея и спасил момата.
Случилото се с мома Руса хората обвързват и с изграждането на църквата, наречена от благодарност на светеца. Той се приемал от местните хора като защитник от змея, пробол горянина и освободил не само Руса, но и селата наоколо от честите опустошения, суши и пожари. Затова всяка година на Гергьовден на Русиния камък се събирали хората от всички околни села и това бил най- големият и почитан събор до 50-те години на ХХ в. в Бургаската околност. Хората пренощували на поляните край силни огньове срещу празника, а на другия ден се пречиствали с водата от аязмото в Русината дупка, която смятали за лековита, защото според поверието то се пълнело от сълзите в очите на Руса / две кръгли кухини в дъното на пещерата/. И до днес възрастните хора смятат тази вода за лековита за очебола по малките деца и против урочастване на родилките – „лихуси”. Пред входа на пещерата на втория ден след Гергьовден поклонниците окачвали части от дрехи за здраве и плодородие. В легендата от с. Русокастро за отвличането на мома Руса от Змея се откриват древните индоевропейски корени на митологичното българско наследство. Змеят като космически медиатор между небето и земята , от една страна, отразява страха на човека от природни бедствия и стихии. От друга страна, той е пазител и водач в обредното преминаване между живота и смъртта и отвличането на момата в пещерата на змея може да символизира преминаването в отвъдния свят като метафора на възможна смърт или ритуален момент от погребението - сватба. Включването на змеебореца – светеца-конник - е израз на другия космически персонаж , носител на небесното начало, противопоставяно на хтоничното, земното, чийто митологичен образ е змеят.
През 1927 г. селяните изградили с дарения параклис върху старата средновековната църква и отново му дали името на Свети Георги Победоносец, защото в народното въображение легендата за мома Руса се свързвала с олицетворяващия борбата със Змея – горянин, убит от светеца, и освободил момата.
Водна кула спасявала от жажда обсадените в Русокастрон
Водна кула спасявала от жажда обсадените в Русокастро, разкриват археолози. Таен проход свързвал древната крепост Русокастро с близката река. В самата крепост, разположена на високо плато, не е имало естествен водоизточник. Това принудило местните да прокопаят проход, който да стига до близката река. В долния край на прохода те изградили огромна водна кула с кладенец.
Тя е била замаскирана като част от отбранително съоръжение, дълго около 65 м, и скрито в естествено ждрело между два скални масива.
По-голямата част от съоръжението е била под земята, с ходова платформа отгоре, която го е скривала допълнително. Така то е изглеждало отвън като малка крепост, която е куха, с таен проход в нея и с кладенец”, разказа археолог.
Интересен факт е, че каптирането на водната кула е направено с големи каменни блокове - най-вероятно квадри от разрушенията от римския град Деултум. До сега е достигната дълбочина от 3,5 метра, но според археолозите кладенецът е бил дълбок поне още 3 метра. Уникалното съоръжение е изградено през V век и е укрепено допълнително през ІХ-Х век.
Тайният проход за водоснабдяване е най-добре запазеното подобно съоръжение на юг от Балкана и е имал важно значение за отбраната на историческата крепост Русокастрон до втората половина на ХІV век, смятат археолозите.
Проходът е изграден върху пътека, използвана още от траките, които посещавали древното светилище на Богинята-майка в пещерата над него. Днес то е известно сред местните хора като Русината дупка.
За откритията
Русокастрон, наричана още Червената крепост, тъй като е изградена от червени скали, е играла стратегическа роля, спирайки нашествията на варварските племена към Византия.
Крепостта е построена в едно много сериозно и страшно време, когато от север започват да нахлуват различни варварски народи – готи, авари.
Опустошавайки по-голяма част от територията на съвременна северна България, те се насочват към Константинопол и Адрианопол. Русокастрон е изградена като портата или най-важната крепост, чиято цел е била да спира настъпленията. Мястото не е избрано случайно, тъй като е естествено оградено от скали и от река.
По-късно крепостта става част от огромното землено укрепление, т.нар. Еркесия, свързвало Черноморското крайбрежие с долината на Марица и действало като охраняема граница между българската и византийската държави.
След XI век Русокастрон се превръща в една от най-богатите крепости
По време на Втората българска държава, крепостта е основен форт и на север и на юг – към сърцето на България, или към сърцето на Византия. Всички са се стремили да превземат Русокастренската крепост”, разказва известен археолог.
С крепостта е свързана и последната българска победа преди падането на страната под турско робство, което я превръща в символ на Второто българско царство – битката през 1331 г. между българския цар Иван Александър и византийския император Андроник III.
Днес за славното сражение напомня паметна плоча, издигната наскоро.
И за разрушенията
Въпреки, че Русокастренската крепост е паметник на културата, голяма част от нея е периодично разрушавана години наред.
„Истината е, че тази историческа крепост като че ли е изчезнала в спомените на българите и на държавата, особено по време на активното социалистическо строителство в края на 40-те и началото на 50-те години, когато започва изграждането на военното летище край Равнец. Тогава тук са издигнати три кариерни места, които разрушават изцяло най-интересната част от скалата, пазела по естествен начин крепостта”, възмущават се специалистите.
Най-мащабното разрушение е извършено по време на учението „ЩИТ-82”, когато крепостта е превърната в бойно поле от военните.
Отгоре са пускали БТР-и, които с насочен взрив са разрушили изцяло замъка на крепостта. От църквата беше останал само скелет, разкри преди време някогашният директор на Бургаския регионален исторически музей Цоня Дражева, която ни напусна през 2013 година.
Меч от викингите, открит край Русокастро – единствен в българските земи
Все още има много неразкрити тайни от историята на крепостта Русокастро. Велики битки, знаменити царе са свързани с района на селото от Община Камено. За събитията говорят основно археологическите ценности, чието проучване и търсене много често бива спирано през годините заради липса на финансиране.
Всички находки от крепостта се съхраняват в РИМ – Бургас. От 2008 г. досега те са част от постоянната експозиция на музея. Луксозната керамика, въоръжението, накитите, монетите и др. паметници правят изключително силно впечатление на посетителите на музея – специалисти и обикновени туристи. За съжаление много по-малко са гражданите на с. Русокастро и района, които идват за да видят експонираните находки, от които можем да съдим за блясъка на крепостта Русокастро през VІ – ХІV в.
Но нека се върнем назад - при археологическите проучвания на крепостта Русокастро са открити многобройни находки от VІ-VІІ и ІХ – ХІV в. Сред тях са върхове на стрели, ножове, накити, шпори, керамични съдове, луксозна рисувана керамика и съдове, изработени в техника „сграфито” и мн. др. Проучвателите на крепостта са извършили научни изследвания на следните находки.
Едно от откритията е късият меч – сакс, открит е през 2006 г. в силно разрушен пласт от пепел, мазилка и строшени керемиди, който е бил използван в по-късно време за подравняване на терена при казарменото помещение до западната стена на цитаделата на крепостта. Мечът е от типа „дълъг сакс”, с дължина 47 см., ширина 4.2 см. и ширина на клина 4 мм. Открит е и обкова на ножницата на оръжието. Паметникът е единствения известен засега от българските земи. Тези мечове са използвани от викингите, които били наемани във византийската армия от времето на император Йоан Цимисхий (969 – 976 г.). В последствие викингите, известни като варяги в изворите, образували наемническа войска и при следващите византийски императори от Х и ХІ в.
Писаното за Русокастро от старите автори
Академик Константин Иречек Из „Пътувания по България”. Пътуването, при което е описано с. Русокастро с крепостта, е осъществено в периода 2. VІ. – 24. VІІ. 1884 г.
„…Тъкмо на обяд стигнахме в българското село Русокастро (154 къщи с 847 жители), чиито бели къщички, покрити отчасти с керемиди, отчасти само със слама, са разположени около новата бяла църква на левия бряг на рекичката, която тече доста силно. Надморската височина е само около 40 метра. Влажните изпарения на лагуните, пренасяни тук от вятъра, причиняват чести трески. Цялата околност на пръв поглед прави впечатление на неотдавна изкоренена гора. Жителите бяха тъкмо на жътва, тъй че селището беше празно, когато наоколо по нивите навсякъде се виждаха големите сламени шапки на жътварите; с нетърпение очакваха да видят чудесата на машинната жътварка, която тези дни за пръв път щяла да дойде тук. По околните склонове, край реката и около изкуствено направените калища за биволите се виждаха големи стада бели крави и черни биволи; селяните ни се оплакаха, че имат наистина доста пасища, но нямат вода за поене. Лозя едва сега започнали да садят.
След малка закуска, която се състоеше от няколко късчета сирене с чаша ракия, побързахме за градището, което е отдалечено от селото на около 35 минути на северозапад край реката нагоре. Под крепостта на източната му страна се намират следи от старото селище; остатък от турски хамам, четириъгълни основи от пощенска станция (мензил) при някогашния турски път от Цариград през Айтос към Дунав и малки места от къщи. Сега всичко е обрасло с козашки трън и лепен, между които стърчат стари круши и дъбове. Между тръните ми показаха и някакъв си Дикилиташ (на турски – прав камък), гладък стълб без надпис, около 2.5 м. дълъг. Очевидно още в турско време тук се е намирало селото и едва по-късно било пренесена на днешното място. Самото градище лежи на десният бряг на Русокастренска река в завоя, който в австрийската и руската карта ясно е отбелязан на издатъка, чиято повърхност лежи до 80 метра над реката и има около 250 метра в диаметър. От три страни е заградено със стръмни склонове, от четвъртата с дебела каменна стена, от която са останали широки основи със следи от кула. Бялата църквица горе неотдавна била, казват, издигната на мястото на старо църковище. При нейният градеж били намерени в земята сума пепел, тухли, гвоздейчета и пр. Под крепостта се намират и стари стрели. Подземният вход от тухли е водел от градището надолу към водата. Изгледът не е много обширен; на запад лежи село Демирдаш, а от север се спуска към Русокастренска река широк дол с ниви и гори, през който водят пътища от Русокастро за Карнобат и Айтос (и двата 5-6 ч.). Тази долина е старо бойно поле….
Селските ни водачи, кметът и попът, ни заведоха и към нелесно достъпната пещера на стръмния северен склон на крепостната скала. Като се спуснахме някъде седешката, някъде лазешком, намерихме между гъсти дървета вход в сенчестата купчина, около 6 крачки широка, 16 крачки дълбока и до два човешки ръста висока. Вътре се намира изворче с блатлива, с лош мирис вода, която обаче се смята за аязмо; до нея лежеше дъсчица за лепене на свещи. По клоните на сенчестите високи дрянове пред пещерата бяха привързани многобройни червени нишки от вълнени пояси, тук в употреба; закачат ги тези, които дохождат тук за пръв път. Много, казват, тук копали за имане, но нищо не намерили. Затова пък в селото ми показаха бронзов кръст, намерен в крепостта, с гръцки надписи…”
Карел и Владимир Шкорпил
Карел Шкорпил е пионера на българската археология. Заедно с братята си Херменгилд и Владимир той изследва през целия си живот старините на княжество България. Публикува над 140 труда, 30 от които на чужди езици. През 1885 г. издава заедно с брат си Владимир книгата „Някои бележки върху археологическите и исторически проучвания в Тракия”, където са описани много от старини – пътища, крепости, антични градове. Един от тези паметници е крепостта Русокастро:
„На северозапад от с. Русокасткро личат останки от една крепост, която се е състояла от две части; долната, гдето стои сега една черквица, и горна, гдето личат още дебели основи на стара сграда. В долната част намериха селяните при разкопаване около 60 човешки глави, гривни и един пиринчен кръст, на който се вижда Разпятието Христово и шест светци (Св. Никола и др.). От южната и югозападната страна на върхът, гдето личат останки от споменатото укрепление, е имало селище, според както заключаваме от намерените тухли, керемиди, стари монети на Василий ІІ и вдлъбнати византийски монети от ХІ-ХІІ в. По тези места се забелязват основи на едно здание, наречено „Бакърджийски хан”, и друга съборена сграда. Старият път, който излиза от тези места, личи чак до село Караджилари (дн. с. Сърнево). В старо време е минавал покрай това място „пощенския път”. Няма съмнение, че по тези места е съществувал историческия Русокастрон, за който споменава Идриси през 1153 г.”
ПЪТУВАНЕ В МИНАЛОТО: КРЕПОСТТА РУСОКАСТРО
Русокастро ,, Пурпурната крепост на българите" /презентация/